150 години от обесването на Васил Левски

Днес отбелязваме 150 години от обесването на Апостола на българската свобода – Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г., след като преди това е бил арестуван при Къкринското ханче, българският революционер е обесен в покрайнините на София.

Васил Левски е лидер на Вътрешната революционна организация, идеолог на това, което по-късно ще се превърне в Априлското въстание, способен организатор и човек, който действително иска да види България като свободна и независима държава.

Васил Иванов Кунчев, както е истинското име на Апостола, е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Учи в родния си град, а след това и в град Стара Загора.

Първоначалният път пред него е този на религията, като през 1858 г. се замонашва, приемайки монашеското име Игнатий. Година по-късно става дякон. Въпреки това обаче той е запленен от идеите за революция и освобождение на България, проповядвани от Георги Сава Раковски и през 1862 г. напуска манастира, за да постъпи в Първа българска легия в Сърбия.

Именно това е периодът и който му носи прякора Левски, като според една от теориите за това е, че революционерът успява да прескочи голям и широк трап – успех, който другарите му приемат като „лъвски“ скок.

Според други прякорът идва от постоянните прояви на младежа на храброст и смелост.